Направо към съдържанието

Димитър Чуповски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Чуповски
ранен македонист
В студентска униформа, 9 март 1904 година
В студентска униформа, 9 март 1904 година
Роден
Починал
Семейство
Братя/сестриПавел Чупаров
Наце Димов
Димитър Чуповски в Общомедия

Димитър Димов Иванов Чуповски (на македонска литературна норма: Димитрија Чуповски) е публицист от Македония и ранен македонист.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Димов Чупаров е роден на 8 ноември 1878[1] година във велешкото село Попрадище, тогава в Османската империя. Той е от рода на Чупарови, от който произлизат още революционерите Ангелко Чупаров и Петър Чупаров и църковният деец Иван Чупаров. Единият му брат Павел Чупаров е революционер от ВМОРО, а другият е федералистът Кузман Чупаров. Преди Чуповски да се роди баща му е убит от албански наемници. На 10-годишна възраст Димитър Чуповски, заедно със семейството си, се премества в родното на майка му Крушево, след като Папрадище е опожарено от албански разбойници.

През 1892 г. Димитър Чуповски се премества с братята си в София, където денем работи, а вечер посещава кръжоците на лозарите организирани от Даме Груев, Петър Попарсов и други македонски студенти. Своето образование той продължава в Белград в учителска школа на дружество Свети Сава през периода от 1893 до 1894 година. През 1893 година със свои другари основава под въздействие на сърбо-македонистичното учение на Стоян Новакович ученическо дружество „Вардар“ с цел поддържане на македонистки дух сред приетите в Сърбия ученици от Македония.

Заглавната страница на първи брой на „Македонскій Голосъ“

След завършване на образованието си в Белград, Чуповски се работи като учител в Папрадище през 1895 – 1896 година. По това време той за кратко е арестуван и след освобождаването се връща в Белград. Междувременно Новакович става премиер и през 1895 – 1896 преориентира сръбската външна политика в русофилска. В резултат от Белград Чуповски заминава за Русия, където се записва в Духовната семинария в Новгород, а после се мести в Симферопол, където учи до 1900 година. Оттам той се прехвърля в Санктпетербургския университет, но е изключен поради участие в студентска стачка в 1905 година. През периода 1900 – 1905 г. Стоян Новакович е назначен за посланик на Сърбия в Санкт Петербург и инициира през 1902 година създаването на Славяно-македонско научно и литературно дружество, сред чиито основатели е Чуповски. Той е и негов председател от 1902 до 1917 година. Към дружеството се присъединяват и небезизвестните Кръсте Мисирков, Стефан Дедов и Диаманди Мишайков, с които Чуповски се познава от ученическия клуб „Вардар“ и фондацията „Свети Сава“ в Белград. Дружеството така и не намира привърженици в Македония.[2] Брат му Атанас Чуповски също е участник в дейността на дружеството в Санкт Петербург.[3] През това време Чуповски издава редица трудове като основната им насеченост е популяризирането на македонистката идея. Издава първия македоно-руски речник, македонска граматика и чертае карта на областта Македония. През 1905 година Чуповски се връща в Македония, като прави опит за разпространява македонистките идеи там, но е прогонен от активиста на ВМОРО Иван Наумов Алябака, като според други източници това е извършено от войводата Стефан Димитров.

След избухването на Балканската война в 1912 година и окупацията на Македония Чуповски пристига на 17 ноември в София, където се вижда с част от македонската емиграция, но без особен успех. На 4 декември пристига в Скопие, където отсяда в дома на чичо си Вельо Марковски и също се среща с местни представители, но опитът му да ги убеди да възприемат идеите му се проваля. След това той заминава за Велес, където в дома на Ангел Коробар организира среща, на която присъстват и Петър Попарсов, Александър Мартулков, Ризо Ризов, Крум Зографов, Иван Попйорданов, учителят Иван Елезов, Димитър Ничев и Методи Попгошев. Чуповски ги убеждава да изпратят представители на Лондонската конференция, за да се борят за запазване на целостта на Македония.[4] След провала на тази идея Чуповски напуска Македония и се връща в Петербург, където инициира изпращането на меморандум за независимостта на Македония до Великите сили.[5]

В периода 1913 – 1914 година Димитър Чуповски издава 11 броя на вестник „Македонскій Голосъ“, в които той и неговите сподвижници от Петербургската македонска колония пропагандират съществуването на отделна македонска нация. Основно статиите са списвани от Чуповски под псевдонимите Управда и Добромир Стрезо.[6] В броевете на „Македонский Голосъ“ Димитър Чуповски определя Борис Сарафов и Иван Гарванов като борци за независима Македония, а Яне Сандански за български агент и престъпник.[7] След Първата световна война и Октомврийската революция политическата дейност на Чуповски се прекратява.

Димитър Чуповски умира на 29 октомври 1940 година в Ленинград. През 1990 година останките му са пренесени и погребани в Скопие в църквата „Свети Спас“ до гроба на Гоце Делчев.

Оценка за дейността на Димитър Чуповски

[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Чуповски, Наце Димов и Гаврил Константинович, 21 март 1913
Паметник в Скопие

В Северна Македония Димитър Чуповски е определян като един от най-видните македонци в историята и един от най-важните дейци на македонското национално възраждане.

В България дейността му се отчита като просръбска и македонистка, а той самият е определян като сръбски и руски шпионин, с дейност изразяваща се в подкрепа на сръбската пропаганда в Македония до 1918 година, когато Македония е поделена основно между Кралство Югославия и Гърция. Като основен довод за тази оценка се изтъква, че след това той изцяло преустановява дейността си. Сочи се и подкрепата му за избрания на 16 май 1902 сръбски митрополит от Цариградската патриаршия Фирмилиан Скопски, който със сръбска и руска дипломатическа помощ измества българския Скопски митрополит. Довод за такава оценка е и прогонването му от Македония през 1905 година от четата на Иван Наумов – Алябака заради пропагандирания от него македонизъм.[8] В спомените си Христо Шалдев, който се запознава с Чуповски в Петербург, се изразява крайно отрицателно за него и неговите приближени. Според Шалдев основните идеолози на Чуповски са Стоян Новакович, който тогава е сръбски посланик в Санкт Петербург, а също професорите Йован Цвиич и Александър Белич.[9] Твърди се, че дори собственият му чичо го изгонил през 1912 г. с обиди от дома си, заради проповядваните от него идеи.[10] Социалистът Алексо Мартулков пише в спомените си, че Димитър Чупаров не е „чужд на Азиатския департамент“ на руското външно министерство, който отговаря за политиката към Османската империя.[11]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Или през 1870 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 528.
  2. ↑ Антони Гиза, Балканските държави и македонския въпрос, Глава II, Илинденското въстание през 1903 година, архив на оригинала от 24 юни 2008, https://web.archive.org/web/20080624194610/http://users.net1.cc/MeinBlock/Text%20Documents/%C1%C0%CB%CA%C0%CD%D1%CA%C8%D2%C5%20%C4%DA%D0%C6%C0%C2%C8%20%C8%20%CC%C0%CA%C5%C4%CE%CD%D1%CA%C8%DF%D2%20%C2%DA%CF%D0%CE%D1.docx, посетен на 21 януари 2009 
  3. ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 469 – 470. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 75 – 76.
  5. ↑ Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 83.
  6. ↑ Списание България-Македония, Брой 6, 2006 г.
  7. ↑ в. „Македонскій Голосъ“, 11 брой, 1914 г.
  8. ↑ Революционната дейност в Кумановско (спомени), Кръстю Лазаров
  9. ↑ Extracts from the memoirs of Hristo Shaldev, Macedonian revolutionary (1876 – 1962), Macedonian Patriotic Organization „TA“ (Adelaide, Australia, 1993)
  10. ↑ Из историята на Македонизма. Една случка от живота на Димитрия Чуповски
  11. ↑ Мартулков, Алексо, Моето учество во револуционерните борби на Македонија, Институт за национална историја на Македонија, Скопје, 1954, с. 265.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dimitrija Čupovski в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Чуповски&oldid=12241435“.